Triste

Гнева със букви да изпиша

Сълзите с страници да подсуша

Мечтите с гордостта да закрепя

и без главата си да свалям,

аз пътя слънчево ще извървя!

Какво като подкрепа нямам

на близките, на братя и баща

Какво като замерят ме със камъни

от озверелите затвори на скръбта?!

...

Понякога, когато съзерцавам,

мисля си

не ми ли беше по-добре,

където бях

във кулите, направени от облаци,

където често криех се като дете -

не ми ли беше по-добре?

Вместо в калта да се потапям,

да споря, да се боря със врага

и в тежки опити да извися душата си

да падам пак на твърдата земя.

Добре ми беше,

може би

Но дълго реех се и волно си летях

Време е за нови подвизи,

време е да омърся краката си със прах

Ах, майко, признавам,

време е

да срещна аз съдбата си,

с любов, без страх.

Август, 2012г.