Криви са клоните на дърветата...

Криви са клоните на дърветата

Криви са моите мисли

Крива съм самата аз!

Погледни във очите ми,

там дълбоко ще намериш черна стъклена стена,

искряща, гладка, чиста...

но потънала във чернота...

Това... това се случва в моята глава...

Навътре тамо сред тъмата

сред призрачни дървета без листа,

облечени във пухкава мъгла,

но влажна и опияняваща,

се крие, но без да се спотайва с хитрина,

една изгубена, измъчена душа...

душа, заключена във старо огледало

с очи, които стъклено се гледат отстрани,

мечтаейки, мечтаейки...

да се разбият и разпръснат из света, красиво

както пролетна роса,

със сребърна ехтяща чистота...

Ноември, 2011г.