Още едно българско
семейство,
почерняло от праха в
големия град
се мръщи в свойта
отредена кутийка в панелката
Мръщи се, понякога се
смее,
по-често вика и жалее
зарад глупавите си
несгоди
дето правителството
им нагоди
Мръщи се, понякога се
смее,
по-често зяпа и тлъстее,
заслепено от продажни
телевизии,
които пълнят им главите
с отрицателни провизии
Мръщи се, понякога се
смее,
по-често страда и глупее
затуй, че не отива в
планината
да свърже пак сърцето
си с земята
Мръщи се, понякога се
смее,
по-често оглушава и
слепее
за на българското свято
светлината
и песните игриви на
децата...
Август, 2012г.
No comments:
Post a Comment