Като удавник мисълта
се задушава
в свойта черна нищета
Потънало е слънцето в
забрава -
във стаята възтържествува
глупостта
Около сърцата сключват
се окови.
Очите се обливат във
катран
Застиват каменно
вълненията нови.
Като черна дупка се
разяжда моя свян
На прозореца зловещо
се издигат
решетки остри и трептящи
-
Душите пламенни възпират
от нуждите им възходящи
Но предопределени са
да светят те
като звезди до своя
край,
неспирно във красивото
небе,
целеустремени към
избухващия рай!
Март, 2009г.
No comments:
Post a Comment