В мъглата от кристална
меланхолия
аз приветствам мойта
малка смърт в нощта
Измина се пореден ден
в ирония
и вече чакам с нетърпение
във утрото да се родя
Заспивам аз в спокойна
самота,
съзнавайки любов и
лудостта
и границата със
реалността,
които бистър дъжд
размива във съня
Не бе напразен този
пълен кръг,
успях все пак да го
оползотворя,
макар за мъничко да си
обърнах гръб,
аз себе си успях да
надградя
Не ще превърне се в
прашец деня,
защото днес го подкрепих
из корен
и незабравка синя пак
ще засадя
до дървото на живота
строен.
Декември, 2008г.
No comments:
Post a Comment