Възраждане

Във миг един

След вик един

Вратата се затръшна страшно

И на душата ми отново стана тясно

И сви се тя

Смали се тя

Загубих визия аз за околната среда

Не чувах вече музиката на света

Настъпи мрак и тишина

...

Гласът ми мигновено онемя

И чувам как!

Не съм за тоя свят изобщо вече

Ще отлетя, спокойна, надалече...

Уж знам, че трябва да се боря

Но и цветята биват стъпквани от хора

А моите бодли ми служат само

Да скрия аз сърцето си голямо

Мъничка съм, иначе се плаша

А трябва да бъда по-силна и смела

Да оправя в душата си страшната каша

А не да съм все смирено глава си навела

По-смело, любима, свърши се сивата зима

Скоро слънцето пак теб ще огрее

И със мечти сърцето ти ще се засмее

„Обещаваш ли? Обещаваш ли?“

Плахо ме питаше тя

С глас, който леко трепери в страха

„Обещавам! Ще видиш ти пролетта!“

Отвърнах ѝ аз със букетче цветя =)

3ти Март, 2010г.