Една дата, един ден...

Една дата, един ден

А! Една изгубена съдба!

Кажи ми, как се казва тя?

Кажи, кажи, без да пестиш лъжите!

Кажи, кажи, без да пестиш тъмите, грозотите...

Трудно е, аз помня някога другари имах -

другари, а и другарки даже...

истински, сплотени, обичащи,

макар понякога да мразят с жлъч,

те бяха облян във яснота светлинен лъч,

който преминава през стъклото без завеса

и открива всичко що се случва в таз пиеса

Аз трябва да бъда пак на сцената любима,

там, където майка мене е родила,

при габъри и бук,

ръжда и речен звук...

У дома! У дома там при сърцето ми!

Там трябва да бъда!

Кажи, защо съм тук?

„Защо“, защо отново ме преследваш?

Защо напомняш ми за хубавите миризми, лица и дни?

Декември, 2011г.