Агония

На пода в стаята лежи момиче

с коси разпръснати пред нейното лице

и тялото ѝ немощно простряло е ръце -

лежи като захвърлено кокиче.

В гърдите ѝ забита е кама,

от раната се лее кръв червена,

тя прави опит пръв сама

да събере във малкото си тяло пак душата огорчена.

В обвивката ѝ плътска е залостена огромна сила,

започнала да се бунтува

срещу несправедливостта жестока негодува

и бясно мята се към свободата мила -

изоставя младата девойка без закрила,

а тя не знае как да укроти

този болезнен порив в своите гърди

и във безжизнен гърч на пода се е свила.

Под себе си усеща студената и гладка твърд,

отваря лекичко очи –

стъклото на прозореца е прободено от слънчеви лъчи-

нейният единствен път.

И сякаш от високо гледа полумъртвото дете

себе си – готово за смъртта,

но отказва да се предаде

и от гърдите си едва – едва,

измъква страшната кама.

Март, 2009г.