Какво
ми става? Как, къде, кога попаднах аз?
Студени
тръпки побиват цялото ми тяло
и
ме изпълват със вълнение и страст.
Да!
Тук е хубаво, макар да ме измъчва и гори
Нека
изживея на любовта
терзанията
и лудите игри
Нека
усещам как кръвта ми те смразяват
и
сетне ме разтапят във гореща мазнина
Нека
има жажда, мъка, пустота...
Ах,
защо така се радвам
да
тежи ми любовта?
Защо
си мисля, че ми дава свобода?
Защо
не вярвам?
Защо
различно е да си жена?
Защо
на него дава му крила,
а
мен ме закопава в дън земя
и
праща ме далече в някоя арабска червена
суха пещера?
Където
няма капчица роса
да
утоли пресъхналата ми уста
или
поне да ми напомни,
че
съществува рай на таз Земя? =)
Защо
не мога да запазя приличие,
като
невинна млада и почтена девица,
облечена
в небесно синя рокля?
Прелестна
и плаха, но изпълнена с красива страст...
Красива!
Душата
ми е твърде романтична в момента,
за
да се справя с логиката на реалността
–
Във
стаята затворена, обичам.
Във
стаята, където времето е спряло
и
всичко свято вече е заспало,
Отвътре,
през прозореца студен надничам
как
капките се стичат бавно
надолу
по стъклото гладко
Ах,
на душата ми така е сладко!
като
мрачната печал
прегръща
с мокър шал
сърцето
своенравно,
а
разума набожда с сребърни карфици
и
прави от мечтите ми вдовици...
Януари, 2012г.
No comments:
Post a Comment