Аз пак обичам някъде във себе си,
макар потулена в мъгла
и мрак,
ще срещнем се на пътя
някак си
при някой светъл пътен
знак
Макар далеч да си –
какво?
Ще ме прегърнеш, аз няма
да те искам вече
Ще ме целунеш, аз ще
бягам бясно настрани
Но ще ми прошепнеш нещо
тъпо отдалече,
аз ще се усмихна без да
искам
и сърцето ми отново ще
те приюти
Ти също знаеш как ще е,
нали?
No comments:
Post a Comment