И ето ме отново -
аз в ръцете си държа те
И ето те отново -
от тебе имах нужда само
аз
Забравила те бях по
пъте,
а как ми липсваше,
Самотно аз!
Докосвам те със плаха
страст,
усещам как нахлуваш
бързо във сърцето ми,
но няма да се плаша аз
Това е само трепет
мимолетен в страховете ми
Ах, ето те, самотно аз,
на таз приятна малка
среща
Ах, ето те, самотно аз,
да ме отнасяш някъде в
невиждани пространства
Загубена из стая уж
смразяващо гореща
аз търся как да сложа
края на безкрайните си странства...
Да видя нюанса на сиво
в лилаво,
да обърна си погледа
от червено в кафяво
и там, когато всичко е
естествено двойнствено,
аз теб пак да намеря и
себе си свойствено
как пиеме чай след обяд
за закуска
сред звука на китара с
меланхолична мелодия
и аз те обичам тъй както
сега -
с лека подхруска,
защото без да горчи не
е симетрична симфония...
Довиждане, самотно аз
Очаква ме някоя плътска
ми страст,
но обещавам пак да дойда
в нечии пречупен час.
Довиждане, Любимо аз!
Януари,2011г.
No comments:
Post a Comment