Лястовица
Поглед към небе
си вдигам
и простор обгръща
ми душата
Лястовица в
синева съзирам
на свобода
разперила крилата
Ту другарче си
намери
да сподели неволи
в самотата
Ту сама душа
разпери
и с очи обгърне
красотата
Лети и свят гледа
отвисоко
мъка ѝ е на
сърцето младо
като взор ѝ на
широко
вижда само
сенките на черно стадо
И гърди ѝ трепват
ветрец като повее
Да не свали я на
земята
Че ней единствено
мечта е
Да се задържи
во веки в небесата.
Юли, 2008г.
No comments:
Post a Comment