Музика

О, има ли музика толкова нежна -

да ме прегърне като приказка в обятията си

Да ме извиси на своите фениксови крила – нагоре в сини небеса

Да ме погълне в дълбините си като океан

Да ме разхвърли в безкрайността,

да ме люлее майчински със свойта мекота

Да бъде свежа като утринна роса

върху зелената трева да ме приспива ласкаво

Да ме омагьосва като горска фея

Като звезда, да ме пронизва в светлина

Да бъда като кукла на конци в ръцете ѝ

Избухвайки, да ме преражда в космическата необят

Да ме заплита и разплита с ударите на сърцето си

Да ме разруши, строейки тоя свят?

Октомври, 2008г.