Context-sensitive

Да плача за изгубеното време

Да плача за изгубените дни

Да плача за изгубената себе си

Да плача за това, което сме били

Да плача аз, да плача ли...

Да плача за направените грешки

и за толкоз стъпки неизминати

Да плача със сълзите си горещи

додето слънце жарко ги стопи

Да плача аз, да плача ли...

Или да се усмихвам?!

Да се усмихвам на небето и земята

Да се усмихвам на игрите на децата

Да се усмихвам на дървета и цветя

Да се усмихвам със потайна свобода

Да се усмихвам, ах, да се усмихвам искам аз!

Да се усмихвам докато печалността се спотаява

Да се усмихвам дори когато радостта я няма

Да се усмихвам на това, което сме били

Да се усмихвам на отражението на шарените дни

Да се усмихвам, да се усмихвам мога аз!

Защо да плача?

Ноември, 2011г.