Плахо в тихата горичка
Спря се малката сърничка
И наивно се огледа с
мокри искрени очи
Уж спокойна е гората,
а сърцето ѝ бумти -
Опасност с тежки стъпки
я следи
Тя напряга пъргавите
си уши -
С трепет чува чужденецът
как опитва се да я сломи -
Черно парещо олово
яростно пречупва слънчеви лъчи
Измежду клонките зелени
бързо то лети
Без много да шуми
Няколко листа на буков
храст помита,
Но недостатъчни са те
като защита...
През клонките нагоре
се мрежи ясно синьото небе
Земята мека е, макар
покрита с килим от клечки
Покрай рекичката в
гората разхожда се дете,
Смее се подскача –
главата му е пълна със мечти
И с ведра плахост както
си върви,
то среща със сърничката
очи
Ах, вълшебство е това,
нали!
Колко жалко, че куршумът
жертвата сгреши? ...
No comments:
Post a Comment