Една врата – пред нея
две деца,
момиче и момче стоят
самотни в нощта.
Прекрачват прага
поотделно,
а сетне заедно лутат
се безделно
Потънали са в тъмнина
-
ту един, ту друг разбива
нейде своята глава.
Облъхват се в самозабрава
-
не помнят нищо те и
мислят, че това ги забавлява.
Бясно мятат се из мислите
си синтетични
и за истините все остават
безразлични,
заключили душите си в
черна кутия -
защо им е ключът щом
всичко им се предоставя на тепсия?
Март, 2009г.
No comments:
Post a Comment