Мойто малко химикалче
пак във моята ръчичка тлее
То единствено ме знае,
когато съм такава аз:
мизерна, жалка, сополива,
забравила напълно
някогашната си сила
Засрамена и отчуждена
от света,
загубила в блата мъгливи
мисълта
Но там сред папрат и
мухи
отвъд болезнените ми
сълзи
аз знам, че нейде в
тинята цъфти
красива лилия със бели
листчета
и розов нашев отстрани
Дали смъртта ще ми
прости?
Та този лотос да се
озари?
И да насочи моите очи
към пътя дето е
по-истински?
Септември, 2010г.
No comments:
Post a Comment