"And I miss you... like the
deserts miss the rain..."
в памет на Виктория
Драголова
Ето ни отново на прага
на живота и смъртта
Ето ни отново, загубили,
облъхнати от любовта
Мотаем се и скитаме,
напреде само
През август и септември
до декември право.
Листенца нежничко се
стичат
по парещия мъх ръмят
и две деца се пак обичат
в оня безкраен кръговрат.
„Ще пееш ли със мен
отново?
Ще ме обичаш ли без
злоба и печал?
Ще се усмихваш ли на
нежното ми тяло?
Ще бъдеш ли за мен
едничък храм?“ ...
Септември, 2011г.
No comments:
Post a Comment