Библиотеката

Високи книжни кули от земята се издигат

Листи се премятат и зловещо ми примигат

Корици призрачни и стари около мене се въртят

И правят толкова малък във сърцето ми светът

Осмелявам се – посягам съм една,

плахо във затвора си започвам да чета

с надежда нейде надалече аз да отлетя,

но само се потапям по-дълбоко в слепота

Закрепям пак решетката на липсващото място в стената

и уязвима се усмихвам в тишината,

забила поглед устремено към земята

предвиждам с ярост края на играта

В това, което правя няма смисъл!

Отказвам се, прости ми, от библиотеката излизам!

Под звездното небе ще се разходя...

Да, може малко да поплача си наволя...

Твърде много хора са самотно наредени тук,

мълчат, не смеят да направят нито звук

Отивам аз свободна да създавам,

не мога повече със букви да се състезавам...

Декември, 2009г.