Икономическата криза

През черния прозорец гледам

ту със ярост, ту с тъга

На стола твърд седя сама

И все очаквам пролетта -

Дали отново в таз страна

ще ни обгрее светлина?

А помня лятото под крушата се смях

от плодовете ѝ безсмислено ядях

Небето беше ярко синьо

Лозата раждаше за бъдещето вино

Не виждах мъка, нито страх...

Но ето зимата дойде

Задушно и студено е

Не е така уютно в тая стая

както беше преди края

на отминалата се година

Всяка радост вече ни задмина

Къщата от тежък глад застина

и котето завчера се помина

Сестра ми свъси вежди -

и тя изгуби своите надежди

Неволята изтика ме в чужбина

Далеч далеч от братство и родина

Държа се още някак да избутам таз година

Но струва ми се – сред тъмнината ще загина.

Дали отново след дъжда

ще ни обгрее пролетта

Със свойта свежест и черешов розов цвят

Да усмихне тя народа млад?

Януари, 2010г.