Къде беше досега

„Къде беше досега?”,

Попита ме самотна тишина

„Живях! Плаках! И се Смях!”,

Отвърнах й, с сълзи в очи,

Но радостни

 „...много”, прошепнах

С лежерен сладък укор към самата себе си

Още малко, още  много

Вдъхновения и загуби

Ще вдъхна

Преди да се изпълнят дробовете ми

Отново с пламък,

Който да разпали

Сърцето, думите и мисълта

И да покълне хитринка

С магичен блясък

Зад очите стъклено студени

И да погълне във пустинен пясък

Залеза на времената остарели

„Довиждане, Страдание!

Не си ми ти приятел вече!”,

Тоя път си обещавам за последно

Да не те поглеждам дори и отдалече

Напред ме чака ново съзерцание

И нова среща, казват,

Със Душевността. 
Сега.


24 Май 2013г.