Обичам как нежно се спускаш в необята
и как бавничко се оттегляш от тая част на Земята
Обичам сивото облачно небе покрай тебе
и ти как със жълто пориш мрачното време
Обичам как скоро, като вечер се снеме
Сестричка - Луничка ще светне със спомен за тебе
Обичам как галиш нежно земята,
как я покриваш с мек мъхест килим
и как нашепваш ни, на звездите - децата,
че зимата иде, че време е да поспим.
29.11.2013г.
No comments:
Post a Comment