Ще си спомня ли как да бъда жива?
Как да виждам
как да чувам
как да усещам миризмите
и допира на цветята,
чиито остри тръни
пробождат тънката кожа на моите пръсти
докато не капне капка кръв
като пролетна роса
по свежата трева
и после се стече в пръстта
и мойта кръв е пак земя,
от която нов живот се ражда...
Моите мисли
се стичат по прозореца
като маслени бои
по празни платна
и недовършени картини
Моите мисли, моята лудост,
аз
се разсейвам като облаците след буря,
когато слънцето ги прорязва със своите остри лъчи
и те се разпокъсват
бавно, но сигурно,
за да изчезнат... завинаги.
18.04.2012г.
No comments:
Post a Comment