Хей, Слънчице, обичам те
Обичам как нежно се спускаш в необята
и как бавничко се оттегляш от тая част на Земята
Обичам сивото облачно небе покрай тебе
и ти как със жълто пориш мрачното време
Обичам как скоро, като вечер се снеме
Сестричка - Луничка ще светне със спомен за тебе
Обичам как галиш нежно земята,
как я покриваш с мек мъхест килим
и как нашепваш ни, на звездите - децата,
че зимата иде, че време е да поспим.
29.11.2013г.
Friday, November 29, 2013
Sunday, April 14, 2013
Импресионистична рамка
Не сега е времето,
изглежда ми
Да описвам със лъжи
прекрасни, страстни
как скръбта сама във
себе си
прояжда обичта
или сърцето се разпалва
от повърхностната
красота
Не сега, не сега...
Сега е време
с пролетните птички да
разпея
гласа на свойта свобода
и без за туй дет нямам
да копнея
на песента ѝ будна да
се насладя,
да вдъхна мириса
на безмълвна, идилична
простота
и да не губя вяра
в таз едничка истина,
която рее се из вечността.
Април, 2013г.
Subscribe to:
Comments (Atom)
