Sat Chit Ananda

Мир, любов и радост

О, Tи най-прекрасна сладост,

Която ми напомняш как цъфтят цветята

Която ми нашепваш как шуми реката

Не помня вече свойто име

Не помня от къде съм

Ни къде отивам

Не помня ни лица познати

Ни думи, мисли осъзнати

Превърни ме във картина –

Двуизмерно отражение на мойта слепота,

Че да се слее Аз-ът с Твоя Дух в една душа,

Че да си отдъхне той в единство с вечността.

Превърни ме в огледало,

Което отразява всичко бяло,

Че да промие се туй тяло

И в едно със Теб да бъде цяло.

Превърни ме във самото отражение –

Безкрайно образно видение

На безпристрастно искрено смирение,

Че от копнежа на туй себе

Да се обедини със Тебе

Остане само тихичката празнота

Сред блясъка на Твойта яснота.

03.11.2016г.  

В океан от звезди

В океан от звезди
В океан от звезди
Аз плувам в океан от звезди
И всеки човек е звездичка
И тази звездичка си Ти
В океан от звезди
В океан от звезди
Аз плувам в океан от звезди
И туй тяло не ми принадлежи
Аз съм просто звездичка
В океан от звезди
И тази звездичка си Ти.


11.09.2016г.

It's a sunset time for poetry...

It’s a sunset time for poetry,

Again and finally,

Awaited for so long.

Необикновеност тихичко шуми

Сред пролетната шума

И сякаш слънцето вълшебно ми продума:

„Ти можеш пак да ме обичаш,

Недей се кри зад тежки дни

И пролетни умори...

Недей се кри.

Не ще аз спра да топля твоя гръб.

Да озарявам твоите очи,

Да проблясвам в магии нюансирани

Сред крехки клони

И стари каменни стени.

Не ще да спра,

Затуй пази ме вечно във сърцето си...”

Тъй слънцето ми каза

С думи неизречени

В мига мистичен преди да се свлече в земята

И аз спокойна с простотата

На чоловечеца обикновен,

Оставих се от Бога да бъда заслепен,

Някои казват,

Други рекат просветлен:

Щастливец сред щастливците,

Глупец на времето,

На младостта,

На свечеряващата се прохлада

Дето стели се преди дъжда...

На обичта...

Оная вечната,

Коя не крие ни сълзи,

Нито поквара.

А само великолепие

Като на стара жълта сграда,

Коя гордо се е скрила

В малка прашна улица...

25.06.2013г.

Когато мен вече ме няма

Днес е денят

Днес е денят,

В който разцъфва сърцето ми

Днес е денят

Днес е денят,

В който белият лотус на мойта душа

Се разпуква чист и блестящ над калта

Днес е денят

Днес е денят,

В който Слънцето свети чрез мен

Днес е денят,

Днес е нощта

На нежната бяла Луна

Днес е денят

На сетне нощта,

Когато започва живот в Любовта

От днес е денят

Та във вечността,

Когато Духът

Ме прегръща със мекота,

Озарявайки светлия път,

По който вървя

От преди, от сега

И отвъд сетния дъх

На това тяло на тази Земя,

На Мен и на мойта душа...

Докато в сърцето на звездна мъга

Се раздипли облян в светлина

Новият ден

За нови чада,

Които ще кажат

Днес е денят

Днес е денят...

0 1 1 2 3 5 ...

Нужда,

Как тъй се появи

Отново във живота ми?

Аз ли те повиках?

Надалеч ли бягах,

Че побърза да ме стигнеш?

Какво е туй усещане

Наново ново

Да изпитвам нуждата от теб

Във своите кости,

В своите очи, коси и нокти?

Да усещам всяка минутка като ден,

А всеки ден - като година,

Защото всеки миг без теб

Се разширява с още половина...

Нужда, Нужда,

Нима във теб ще изгоря

Без да изчакам как дъжда

Ме измива от страстта

И ме потапя в океан от светлина,

За да открия Теб спокойна във съня?

Благодаря

Благодаря

Благодаря

❤️