Мир, любов и
радост
О, Tи
най-прекрасна сладост,
Която ми напомняш
как цъфтят цветята
Която ми нашепваш
как шуми реката
Не помня вече
свойто име
Не помня от къде
съм
Ни къде отивам
Не помня ни лица
познати
Ни думи, мисли
осъзнати
Превърни ме във
картина –
Двуизмерно
отражение на мойта слепота,
Че да се слее
Аз-ът с Твоя Дух в една душа,
Че да си отдъхне
той в единство с вечността.
Превърни ме в
огледало,
Което отразява
всичко бяло,
Че да промие се
туй тяло
И в едно със Теб
да бъде цяло.
Превърни ме във
самото отражение –
Безкрайно образно
видение
На безпристрастно
искрено смирение,
Че от копнежа на
туй себе
Да се обедини със
Тебе
Остане само
тихичката празнота
Сред блясъка на
Твойта яснота.
