Потънала във нужда и забрава,
в нищета и тъмно синя меланхолия
Аз стоя в уютна зала
и наблюдавам със безчувствена ирония
как света се забавлява
как руши се със наслада
и без много тъжно да му става
вкусва сладостта на ада
и сочните му черни плодове
от които чужда кръв тече,
невинна.
О, къде си ти, любов единна?
14.06.2012г.
